заради теб аз се върнах назад,

смело разрових спомени, закопани дълбоко,

за да ги видя от нова страна,

уродливи и криви, дори за мен непонятни,

а ето -теб те зарих с непосилни неща.

Преобърнах сърцето си- да не би да остане

нещо неказано, нещо покрито с прозрачна

премяна, свило се кротко под нея, за да не ме

показва от тази грозна страна.

Заради теб аз потънах дълбоко,

без въздух стоях, за да видя и днес

дали съм способен с това да живея.

Заради теб ли

или заради себе си сторих това?!

Днес ти ме носиш в ръцете си

 и ту ме издигаш високо

сякаш със теб да летя,

ту потъвам отново надолу

с малко страх, с малко повече болка...

и даже тъга

Ако искаш ще ме захвърлиш.

или ще стиснеш силно до болка ръка,

ако ли не - нежно ще ме погалиш..

каквото и да решиш да направиш

аз си оставам там

в твойта ръка.